Толкова много надежди… и пак провал. Изглежда СДС е обречен да не му върви на лидери. И от това страда цялата партия, и всички онези останали верни на „синята идея”, колкото и малко да са останали те напоследък. А в резултат, колкото и на някои да им звучи невероятно, пострада и цялата национална политика, защото така и не стана ясно що е то българското дясно и за какво се бори то в политиката.

В началото на партийното битие на синята идея бе Костов и той се провали да съгради модерна дясна партия, увлечен да окупира цялата власт в държавата. После бе Надежда, но и тя не успя да вдъхне живот на синия апарат къде поради липса на достатъчно качества, къде поради „другарски” усилия. Наложи се президентът Петър Стоянов да спасява сините авари, но уви! Намериха се и на него сини активисти да му подлеят вода и тъй да разбират новостите, които той предложи, както дяволът чете Евангелието. Мъка, много мъка…

После отникъде се появи лицето Пламен Юруков и започна с обещанията. На килограм. Защото той така се оказа, че бил свикнал от кафеджийския бизнес. Но какъвто му бизнесът, такива и предложенията. Особено онова, любимото ми, в което призова братята българи да не плащаме данъци на тази крадлива Тройна коалиция, която после си ги разпределя скришом както си иска.

Убедихте ме, че наистина има нужда от прозрачност при разпределянето на бюджетния излишък, г-н Юруков, но принципа, който ми предложихте като решение направо ме съсипа! Реших, че някой ви е списал любезно, така по другарски, блога и после ще си вземете думите публично и ще обясните, че грешка видите ли е станала.

„Да, ама не”, както е казал един български публицистичен класик!

Мина се не мина време и какво се оказа, въпросния титан на икономическата мисъл г-н Юруков го подпукаха новите тайни служби. Агент бил, доносник редови и пропуснал бил да декларира доходи даже – ах, да видиш ти! Само това да беше, как да е. Аман от ченгета – бивши и настоящи, които в тази държава си играят ката ден на политика и знаят само един начин да компрометират някой, който им е неудобен: да го омаскарят. Тотално и безмилостно. По реакцията, бурна и своевременна на г-н Юруков и последвалите книжни престрелки с преписки, записки, докладни и свидетелства от всевъзможни институции-упълномощени или не, реших, че този път май наистина лидерът на СДС се е оказал жертва на активно мероприятие. И се излъгах за пореден път.

Особено като разбрах от услужливи медии, че г-н Юруков се осигурявал на 220 лева. Ма, как да не го ожалиш милият! Собственик на 15 фирми, между които и прословутата „Спетема”, а пък едвам връзвал двата края! Срамота! И за тези, които го избраха на конференцията на СДС миналия юли, и за тези, които продължават да го търпят на Раковски 134.

Големи приказки се издумаха как бизнесмена щял да направи от СДС печелившо предприятие, имал пари да помага на партийните дела даже и въобще щял да вкара партията на бял кон във властта на изборите през 2009 г. Това, което мога да кажа е, че във властта СДС и с този лидер няма да влезе, но покрай него вече няма начин да не фалира окончателно – и политически, и идейно и кадрово. Нали партиите в България са лидерски, а от това следва, че носят и позитивите и негативите на своите водачи.

Е, от г-н Юруков позитиви не видяхме, така че изводите са повече от натрапващи се.