Oтново дойде светла дата. Десети ноември е! Празнувайте демократи! Ликувай Българийо! Пейте гробокопачи на комунизъма и борци за човешки права! Танцувайте деца на демокрацията и ерата на Интернет! И вземете да изтрезнеете най-сетне…
За двадесети път чувам едни и същи хора да ми разказват едни и същи спомени за събития, които така и не са разбрали по съществото им или не искат да си признаят, че не разбират. Всички ми дават отговори какво се е случило според тях, но малцина са готови да си признаят наистина какво стана преди 20 години. Защото им е тъжно и болно и срамно.
Но от оплакване смисъл няма. Трябва да се разберем какво ни се е случило, за да продължим напред. Защото и до сега някои роптаят, други псуват открито, а трети празнуват…в чужбина. Само истината за 10-ти може да ни спаси. И за 9-ти и за 3-ти и за още куп дати, които ни разделят. Продължавам да се чудя на гражданите в тази държава, защо се делят постоянно, а се оплакват, че искат да бъдат единни и колко хубаво би било да плеснат с ръце и да се прегърнат. Ами нека просто да го направим!
Няма нужда всички да сме демократи, либерали, консерватори, социалисти, земеделци или пък комунисти. Място има за всички под слънцето! Уважение му е майката! И зачитане на ближния и неговото право да диша! А пък ако вземем да наредим собствените си дела вместо тези на комшията или министъра грешка няма да имаме.
И така. За мен 10-ти се превърна в дата между 9-ти и 11-ти в календара за месец ноември. Спомените нито ме топлят, нито ми дават кураж занапред. Само ми навяват носталгия, но и тя, знам, е леко фалшива. Като всичко, което ни причиниха някои отговорни другари преди 20 г. Затова, понеже си нямаме Солидарност, а само Екогласност; липсва ни Солженицин, но си имахме Радой Ралин и Стефан Цанев; не сме случили на лидер като Рейгън, а получихме Жельо Желев и Ахмед Доган, смятам, че не трябва толкова да тъгуваме по онова време. Нека се концентрираме върху това да гледаме заедно в една посока занапред е моето предложение.