Любомир Стефанов

БСП си преизбра момчето с очилата и болнавия вид, след като чу неговата изповед в неделя вечер. Просто не му устояха на мерака да шефства и му харизаха за още четир годин кормилото на партията-майка. Сега очаквам да се пръкнат поне три леви партии, от които поне една да оспори политическата „лява” легитимност на БСП. Иначе не мога да си обясня за какво беше целият този шум и цирк около 47-я конгрес на столетницата. Че е имало мераклии за повече власт в нейните среди-това не е новина отдавна. Но защо трябваше Сергей да си ходи с мир, при условие че срещу него нямало нищо!?! Но пък, партията била много зле и по-надолу от това нямало на къде.
Ами сигурно има другари! Ако ГЕРБ ви отнесе на първи тур и в трите общини - Враца, Разлог и София след месец, каква ли ще да е причината? Липса на кадри, идеи или наличието на твърде много такива, които обаче не са били отсети навреме?
България има нужда както от своята десница, така и от своята левица. Ако БСП не може – да дава път другимо! Не че това ще стане без бой. Тази партия е калена в битки и с кръв, но очевидно не може да се нагоди към века на информационните технологии и системата на Европейския съюз. Ами да отива в старчески дом тогава и да не пречи на нормалното развитие на политическата и партийна система в България.
И сега за онзи субект с неопределена ориентация и още по-неопределен лидер СДС. Мартин Димитров очевидно е на път да погребе партията, която води. Конфликта му със столичната организация на СДС от смехотворен ще се превърне в имплозия за партията. Но покрай него Димитров отново ще избегне да отговори на въпроса на редовия седесариат: Като сме с ГЕРБ, но не сме на власт, какви сме тогава? А точно тази дефиниция вълнува пребивания редовно на последните парламентарни избори десен електорат подкрепящ СДС на инат.
Само че да обичаш на инат е до време. А на г-н Димитров май това не му е ясно. Дошъл начело на партията на крилата на надеждата за промяна, той много бързо потъна в бюрократични схватки със своите противници от вътрешната опозиция и дори не успя да вкара СДС във властта. На предстоящия вътрешнопартиен вот за лидер, той едва ли ще се затрудни с апаратни хватки и гръмки слова да си гарантира преизбирането начело на СДС на 29-ти ноември. Но отказа за участие в изборите в София, няма как да припише на друг. Защото неговия подпис стои под споразумението с ГЕРБ и ДСБ. А една партия, ако не участва на избори за какво съществува??? Едва след като е премерила сили на полето на идеите, тя може да отдаде подкрепата си на близка идейно организация срещу отстъпки. Отказът от участие е обида за истинските седесари, защото им казва, че няма за кой и за какво да гласуват вече! А това е повече от тъжно.

Преди време бях писал, че СДС и българската десница са на ръба – както на идеологическото си, така и на чисто политико-физическото си оцеляване. За огромно мое съжаление се оказах прав. С подкрепата си за кандидатурата на ГЕРБ за кмет на София СДС се самозатри. Този път може би веднъж-завинаги.
Ще си позволя да цитирам мнението на столичната организация на СДС, представляване от председателя й Борислав Бориславов, публикувано вчера в. Дневник. „Мисля, че единна дясна кандидатура е добър завършек на тази успешна за десницата година”. По думите му трябва да се довърши мандат, в който десницата има очевидно мнозинство в общинския съвет и общата воля да покаже наистина добро управление в София. Важно е да се даде сигнал към Европа, Европейската народна партия (ЕНП) и българския десен избирател, че десницата в България се консолидира и всъщност реалният противник е БСП и Георги Кадиев.
За пореден път мнението ми се разминава с това на г-н Бориславов и там, където той вижда успех, аз виждам абдикация на СДС от политическите, моралните и идейните ценности, върху които бе изградена тази партия. Мисля, че няма нужда да оборвам аргументите му един по един, за да докажа тяхната абсурдност. Не мога да се въздържа да изтъкна обаче, че СДС не участва реално в управлението на София и това не е тайна за никой, който наблюдава от близо процесите в столицата, просто, защото ГЕРБ няма нужда от техните гласове.
Съвсем като ситуацията в Народното събрание. Синята коалиция незнайно защо реши, че ще бъде балансьор и партньор на ГЕРБ в парламента, без да бъде канена, необходима или желана. Просто се сложи в услуга на премиера Борисов, за да намаже нещо и да си вярва, че е актуална и нужна на гражданите. Колко е вярно последното изборните резултати доказаха през юни и юли.
Сега отново има съмнения за задкулисни сделки за постове в Столична община, които да маскират идейната и организационна немощ не само на СДС, но и на ДСБ. Фактически, двете останки от голямото СДС управлявало страната цял мандат си признаха публично, че не могат да се борят с ГЕРБ и Борисов. И за да не излезе, че съвсем му харизват етикета „българска десница” се опитват отчаяно да изглеждат в час и да позакачат част от успеха и харизмата на печелившите. Тъжно, много тъжно.
Но може би дойде време да си признаем, че българската десница има нужда от презареждане, рестарт на идеите и посланията си към обществото, нов облик и съдържание. Очевидно е, че СДС и ДСБ се превърнаха в самозатворени, родовообщинни организации, без оригинални идеи, които да са споделяни от българското общество. И ако до преди само десетина години, същите тези партии се присмиваха на БСП, че разчита основно на капсулиран, поколенчески вот, сега и двете формации се намират в същото положение да се осланят на подкрепата на все по-застаряващ и недоволен електорат, подтикван предимно то идеологическа омраза към всички форми и прояви на комунизма/разбирай социализма в България.
Това уважаеми СДС и ДСБ е всичко друго само не и дясно мислене. И успеха на ГЕРБ и Борисов го доказа. Въпреки волатилността на вота на българите, въпреки ирационалното скрито в предпочитанията на гражданите, въпреки надеждите за справедливост и очакването на месията, хората по тези географски ширини имат здраво усещане за това кой за какъв се представя и кой какъв е всъщност. И да, бате Бойко може да е фолклорен херой и обект на непрестанни критики и присмешки, но за разлика от Мартин Димитров и Иван Костов е разбираем и досегаем. А политиката за гражданите не е да чепкаш досиета, държавния дълг, работата на ДАНС или отношенията с Международния валутен фонд, а да им почистиш улиците, да им е светло, да се чувстват сигурни за себе си и за децата си, да имат по-голям и възможен избор в магазина, прилично здравеопазване и конкурентно образование. Всичко останало е имагинерно и важно само за хора, които не успяват да живеят живота тук и сега.
Уважаеми десни, разберете моля, че ценностния избор на посоката и партньорите го направихме отдавна и връщане няма. А сега накъде?