Любомир Стефанов

Тези дни етническия мир бе разклатен отново. Моделът, проповядван и налаган с дружните усилия на агенти, резиденти, аташета и всякакви там култур и полит-трегери е на път да бъде тестван по същество. Ще видим дали Славяново няма да се окаже камъчето, което обръща колата.
За някои казуса е интрига от арсенала на Доган, който демонстрира нагледно какво чака България без силно ДПС. Силно параноична теория, която не издържа на проверка, защото е достатъчно да си припомним едно журналистическо разследване от последните 2-3 години за средствата за никнещите като гъби джамии в Родопите, за да разберем, че и с ДПС радикалния ислям си шета на воля по родините географски полета. За други, демократичния ислям е отговор на християндемокрацията и апелира към религиозната и етническа толерантност на българите и Конституцията. Логиката е проста и Иван Бедров правилно констатира, че не сме се превърнали в кръстоносци като сме християни и демократи, ерго, едва ли можем да очакваме мюсюлманите да наточат ятаганите и да ни обявят джихад.
Притеснително е, че конникът без глава Янев е начело и в този щурм срещу конституционността на Републиката. И неговите верни другари от клуба на родните дисководещи ДАНС пак поемат паса. А помним какъв фарс се получи последния път, когато въпросните лица се опитаха да миксират нови рап-хитове с ориенталско звучене. Ако може този път премиера, ресорния министър и плеядата неправителствени и правозащитни организации, вземащи куп пари за насърчаване на гражданското общество и добрите практики за управление да си свършат работата овреме, за да не търсим под вола теле и да не подпалим покрай сухото и мокрото!

Отново половин България празнува, а другата псува. Странен феномен. Но въпреки това сме свикнали с това. Поне в последните 20 години. Когато да изразяваш мнението си свободно вече не е престъпление. Или поне не чак толкова голямо, че да те пратят в курортен лагер тип Скравена.
Но от толкова свобода на словото и мненията като че ли вече на никой не му прави впечатление какво се говори в публичното пространство. И в това точно е най-големият успех на бившата Компартия, по настояще гордо зовяща себе си Социалистическа. Шумът в ушите не идва само от проблеми с кръвното, а е перманентно състояние на всички видове медии, с много малки изключения. И така на хората им писна да им обясняват какво са преживели и още по-лошо – какво ще им се случи в светлото бъдеще.
Сега пак разгъваме словосъчетания сложни по повод девети. Кой на кого какво причинил. Защо-то май е ясно. По примера на съвременния политически патрон на всички социалисти по света – Владимир Путин, Сергей Станишев призова за почитане паметта на всички хора станали жертва на репресии. Национално помирение иначе казано в памет на насилствено избитите. И партизани, и народни врагове.
Ако признаем това равнопоставяне между жертви и палачи, нищо не ни пречи да отъждествим и демокрацията със социализма или зрелия комунизъм. Мао с Чърчил. Леонардо с Маркс. Белене с Дисниленд. Ядрената бомба с консерва боб.
Естествено, че когато става дума за жертви няма разлика между тях. Човешкият живот не може да бъде оценен. Думата ми е за оценката на причините довели до отнемането на живот. И в името на безценния дар на Твореца към всеки от нас трябва да сме искрени и да назоваваме нещата с точните думи, когато става дума за убийства.
Иначе думите над входа на Народното събрание ще си прашасват, а ние ще се чудим защо пак ни набиват клинците от Европейския съюз и защо никой не ни взема на сериозно.

В деня, в който отбелязваме годишнината – 70-та поред, от избухването на най-голямата касапница в човешката история – Втората световна война, има безкрайно много поводи да се замислим. За каквото си пожелаем. Но като че ли мислите, поне моите, отлитат в посока на милионите жертви – знайни и незнайни по бойните полета, по концлагерите, по села и паланки, в ГУЛАГ и къде ли още не. И се опитвам за пореден път да намеря за себе си отговор на въпросите кой-кого и най-вече – защо?
Не искам да препрочитам учебника си по история, защото отдавна съм установил, че неговата истина не е моята истина. Поне в българските учебници все още не сме дораснали да погледнем нещата такива, каквито са били и да ги наречем с истинските им имена. Да, винаги има светлосенки, но не може черното да бъде представяно за бяло и обратно. Това граничи с шизофрения.
Именно подобен опит за пренаписване на историята, но в много по-голям мащаб привлече моето внимание и стана повод за този текст. Става дума за писмото на руския премиер Владимир Путин до полския народ. След хронологичен анализ на взаимните историко-политически щети от изминалия XX в., Путин призова за взаимно опрощаване и помирение с Полша. Катинската гора и съдбата на войниците на Тухачевски бяха приравнени, в опит да бъде търсена равнопоставеност между страданията на два безспорно измъчени до болка народа през последните 100 години. Дали е правилно? Според мен не. Защото, ако продължим да мислим в параметрите зададени ни от Владимир Владимирович, ще трябва да равнопоставим и мислим като синоними ГУЛАГ и Освиенцим например, а това би натегнало доста отношенията между Русия и Германия.
За да стане хаосът още по-пълен бих искал да завърша с едно проучване на Руския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ), цитиран от “Газета.ру и публикувано във в. Дневник (01.09). Според центъра едва 22 % от участниците в скорошното му допитване знаят, че войната е започнала на 1 септември 1939 г., докато 58 на сто са убедени, че това е станало чак през 1941 г., когато Русия се присъединява към бойните действия в Европа. По тази причина Втората световна война сред руснаците е известна повече като Великата отечествена война (1941 - 1945). Около четвърт от руснаците (24%) не могат да посочат съюзниците на Русия във войната, а всеки десети се затруднява да назове и имената на държавите, срещу които е воювала Червената армия. Изследването е било проведено сред 1600 души в 140 различни населени места в Русия.
Нямам какво повече да кажа. Щом самите руснаци имат проблеми с това да идентифицират кога, кой и какво им се е случило, къде сме тръгнали ние да им обясняваме? Затова на инициативата на премиера на Руската федерация може да се погледне и от към образователна точка – внасяне на порядък в съзнанието и широката славянска душевност на руския народ. Само че именно подобни „прочити” на историята и последващите социалнополитически експерименти станаха причина за Холокоста и Желязната завеса. Стига толкова.