Лятото е към своя край и на всички ще ни се наложи да се завърнем бързо-бързо към работната действителност. Политическият сезон обаче е едва в своето начало. Коментари за това какво се е случило на отминалите избори имаше бол. Кои верни, кои не дотам, кои откровено абсурдни – в крайна сметка политическата реалност е такава, каквато е, а който иска може да се прави, че живее на Марс. ГЕРБ си взеха мандатите, тройкаджиите си понесоха боя и останаха в опозиция. Атака, РЗС и Синята коалиция избраха да правят компания на ГЕРБ в парламента като сформираха мнозинство. Чудно. Така, за ГЕРБ може да се каже, че в момента кара медения си месец във властта.
Очакванията към новия кабинет са определено повече от големи. Толкова големи, че той може да се срине под тежестта им. Дали ще се справи тепърва ще установяваме. Безспорен факт е, че наследството, бакиите на БСП, НДСВ и ДПС ще играят ролята на сериозна спирачка на мераците на Бойко Борисов да демонстрира видим и осезаем напредък в маниера на държавното управление. Като начало, изнасянето на всички решения на Министерски съвет от 1991 г. насам в Интернет показва, ако не друго, то поне наличие на желание за промяна и добра воля. На всички нас, които ни писна да ни третират като рая и поданици ни остава да се надяваме, че кадрите, избрани в новия кабинет ще имат куража да предлагат и реализират смислени политики и да си носят отговорността за дивотиите.
Генерала и екипа му не трябва да забравят, че това, което го доведе на власт със сигурност може и ще му изяде главата, ако не се случи скоропостижно. Справедливост, прозрачност и отговорност. Просто и ясно. Всичко друго е политическа суета и шикалкавене. А електората, както се убедихме разбира, помни и здраво наказва самозабравилите се политически твари.