Това са думи на лидера на ДПС пред редовия актив на партията във Варна. За едни те са мед и масло, за други проклятие с десетилетна давност. Всички обичат Сокола, но и всичко го мразят. Въпреки това той си остава сочената за най-успешен политик личност в съвременната българска политика. Защото зад горното му изказване стоят двадесет години неуморна работа, малко късмет и мнооого връзки, подръпвани в правилния момент. Жалко е наистина, че управлението на страната зависи от Доган и ДПС.
През всичките години на демократични промени в България плеяда видни родни общественици от всички политически краски се надпреварваха да ласкаят ДПС и неговия неизменен лидер, колко велика е тяхната роля в изграждането на уникалния български етнически модел. Модел, който може да бъде описан като всичко друго, само не и като изпълнен с толерантност. Модел, зареден с критично малко доза търпимост и поносимост. Поне на чисто политическо равнище. Защото на битово-ежедневно ниво всички сме еднакво потърпевши от натрапчивото присъствие на ДСП в държавното управление.
Силно се съмнявам, че някой може да „извади” Движението от властта с конвенционални избирателни методи. Също така съм дълбоко убеден, че Доган знае кога да се оттегли и да се сниши, но така че да не губи позиции. И да запази ореолът си на най-прозорливия и находчив български политик.
Че има уроци, които всички останали политици в България трябва да научат от Доган това е безспорно. Също толкова безспорно е обаче, че ДПС е плод на псевдо-толерантност и системни недостатъци на българската политическа система, а не на наличието на висока степен на етническа свобода и зряла демокрация. Самото допускане и налагане в публичното съзнание на факта, че в България можеше да има събития подобни на тези в бивша Югославия бе плод на умела инсинуация и двупосочна подривна дейност на Доган и неговите приближени. Така хем българските мюсюлмани бяха насърчени да се самоизолират помнейки извращенията на БКП от 80-те години на 20 век, хем на ДПС бе даден доброволно и едва ли не насила мандат да ги интегрира в българското общество, от което те никога не са били отделяни преди това. От тогава насам, Движението само материализира ползите си методично играейки картите си почти без риск, за сметка на политици, които не могат да погледнат по-далеко от собствения си нос, за да разберат, че патриотизъм, не значи кръстоносен поход срещу всички „други” в собствената ти държава.
Демокрацията не търпи различните, гледайки ги намръщено, а им дава равен шанс да бъдат пълноправни граждани на страната си. И нека не виним ДПС за нашите собствени проблеми. Нека просто да внимаваме кой какво ни казва и да не затваряме очите си и душите си за истината.