Любомир Стефанов

Това определение важи с все по-страшна сила за случващото се в България. Президентът наложи вето на бариерата от 8,0 % за влизане в парламента на партийни коалиции. БСП и ДПС невъзмутимо преповториха позициите си да гласуват отново за нейното запазване. Дори лидера на Столетницата обясни най-невъзмутимо, че БСП ще подкрепи прага, защото това било част от сделката с Движението, за да подкрепят пък хората на Доган от своя страна въвеждането на мажоритарния елемент. Наистина губя дар слово пред такива признания!

Не стига, че на никой, включително и на родителите на бариерата, не им е ясно защо сложиха осем, а не да речем 15 % праг, но и не си правят труда даже да замаскират маскърлъка си с някакви благоприлични общо звучащи клишета. Което какво показва? Ами показва и доказва, че промените целящи повишаване на доверието сред българските граждани в политическата и партийна система са всъщност пълен фарс. Този водевил има за цел да обслужи БСП и ДПС, които дружно да нахлуят със страшна сила в следващия парламент и извият ръцете на ГЕРБ и Борисов. А че дясната коалиция го отнася в движение е следствие на ефекта на страничните жертви.

Безобразното политическо инженерство на две партии е на път да постави страната в политически и институционален хаос. Не само, че тежестта на гласа на гражданите ще бъде диспропорционална, но и Народното събрание може да се окаже, че няма да има 240 представители. Но какво тук значи някаква си Конституция? БСП има традиция да управлява без да зачита законите и то доволно дълга – 50 години, а на ДПС по силата на ред субективни и исторически фактори също не му е чуждо авторитарното управление, чрез директиви.

Ами тогава да свикваме Велико Народно Събрание и да променяме Конституцията и държавната форма на управление на парламентарен феодализъм. Тогава всяка партия ще си управлява само вилаета и няма да се пречка на другите да си гледат техните си работи. Само от време на време ще се събират да вдигнат я данъците, я да отменят някоя и друга неудобна гражданска свобода или право.

И всички тези отговорни другари днес се изфотиха пред парламента по случай 130 години от приемането на Търновската конституция, а в други ден комунистите ще влязат в храма да се черкуват по случай Възкресение Христово. Ясно е, че нямат срама! Кой ли го интересува обаче…

баронеса Маргарет „Желязната лейди” Тачър
списание “Разум”, 20.07.2002 г.

Иде ми да възкликна по Алековски: „Угасете свещите”!!! Срам!!! Трижди срам за тези, които вчера приеха да станат съучастници в безобразието наречено реформа на избирателната система! И за да бъде всичко от ясно по-ясно и лудото Яне и хората на волния лидер на гнева народен Волен подкрепиха извращението с гласовете си в пленарна зала.

Сега поне е видно кой от коя страна играе, макар и на първо четене. За какъв залог ще разберем след два месеца, когато дойде ред да се разпределят постовете в министерствата и държавната администрация. Най-важното е, че БСП и ДПС окончателно доказаха и демонстрираха по един безпардонен начин, че нямат срама от нищо и са готови на всякакви стъпки, за да си гарантират участие и в следващото управление.

С т.нар. реформа на избирателния закон, се приведе в изпълнение един страховит конспирационен план – ГЕРБ ще бъде обречен да управлява с БСП. Ако не се престраши, ДПС ще са винаги на една ръка разстояние. Надали някой си прави илюзии, че СДС в настоящото си плачевно състояние на партия без законно признат лидер и юридически валиден устав може да помогне кой знай колко на ДСБ, за да прескочи десния алианс новия праг за коалиции в НС от 8,0 % и в последствие да гарантира на Борисов алтернатива. Атака не е по вкуса на всеки и политическата й изолация надали ще бъде прекратена въпреки очаквания двуцифрен резултат на вота през юли. Ясно е какво остава – фасадна демокрация, режисирана от аморални политикани с амбиции да управляват вечно. А после т.нар. преход в България не бил режисиран! И още как, бих казал!

Това, което ме притеснява като чисто процедурни промени след вчерашната изцепка на парламента са следните няколко подробности: как ще бъде обяснена драматичната разлика в относителната тежест на мажоритарния мандат в Търговище и София например; кой ще се счита за избран – този с най-много гласове (first past the post) или този, който спечели 50 + 1 % от подадените гласове; какво става, ако някой мажоритарно избран депутат бъде назначен за министър, т.е. кой ще заеме неговото място в парламента?; и не на последно място, като толкова искат да угодят на електората с този пуст мажоритарен елемент, защо не въведат Горна камара на парламента, която да се избира само мажоритарно?

Завършвам с най-неприятната си догадка за случващия се фарс. Смятам, че той има за цел да превърне президента в единствения заслужаващ доверие политически фактор в страната и да му лъсне ореола на бащица на нацията. Защо ли? Ами защото, сега само той може да върне закона за преразглеждане в Народното събрание. А при евентуално прегласуване, за което се иска мнозинство от повече от половината от всички народни представители (чл. 101,§ 2 от Конституцията на Република България), едва ли ще могат да бъдат мобилизирани същия брой депутатски гласове. И кой ще е спасителят на нацията? Предстои да видим на втори прочит, дали народните избраници ще се събудят или ще обслужат доброволно интересите на една клика, която през последните 20 години си сменя постоянно фирмения етикет, но интересите и методите не.

Вчера стана ясно, че РЗС на Яне Янев е събрало достатъчно депутати (минимум 10 души), за да си сформира собствена парламентарна група в 40-то Народно събрание. Да ни е честита! Настоящото НС храбро продължи по стъпките на 39-то НС (рекордьор по пръкване на политически недоносчета, наричани още нови парламентарни групи - цели четири!) и произведе поредния политически Франкенщайн.  Така, за последните четири години в парламента пропищяха цели три нови формации (БНД, РЗС Движение „Напред”) и се пръкнаха ни повече-ни по-малко 25 независими народни избраници! Да живей демокрацията, братя и сестри българи!!!

Само за справка ще ви припомня, че след изборите през 2005 г. седем партии и коалиции успяха да се класират отвъд 4-те процента – „Коалиция за България”, ДПС, Коалиция „Български Народен Съюз”, Коалиция „Атака”, ДСБ, НДСВ и Коалиция ОДС. През далечната 2001 г. те бяха четири - НДСВ, КБ, ДПС и ОДС. А някак си, така между другото, ми се ще да ви припомня, че нито през 2001 г., нито през 2005 г. има избрани независими депутати. Интересно нали?!?

Затова преди време, тук, на страниците на моя блог, аз апелирах за идеята на НДСВ да се въведе механизъм за отзоваване на народните представители, които се отлюспят от партията/коалицията, с която са избрани или системно не вършат работата, за която са влезли в парламента. Интересното тук е, че тази идея спечели много подкрепа за НДСВ преди осем години, когато царските хора искаха да обвържат мандата на депутата с тези, които са гласували за него. С други думи, намерението към онзи момент бе да се въведе известния в правния свят като императивен мандат, поставящ в пряка зависимост депутата от волята на избирателите и след акта на физическото гласуване. В НДСВ обаче бързо се осъзнаха, че това си е класически политически автогол – тактическа грешка, станала ясна още по времето на Френската революция, и бързо, бързо дадоха отбой и тогава и сега.

Събитията от последните дни обаче дават много примери в полза на въвеждането на някаква – казвам някаква, защото по настоящем, не съществува никаква форма на отчет на народните представители пред избирателите, нито има регламентирана възможност за тяхното отзоваване от тези, които са гласували за тях, форма на по-тясна връзка между избирани и избиратели. Очевидно е, че политическите авто-стопаджии няма да изчезнат, нито политическото роене и номадство ще спре. Важното е да се вдъхне увереност на гражданите, че могат да контролират, макар и ограничено тези, които изпращат да коват законовия мир в държавата. Затова на мен ми се струва по-смислено да се търси решение в тази посока, а не за пореден път да се калесва закона за избор на народни представители с поредните паразитни и конюнктурни промени.

Иначе системата на политическо представителство ще продължи да генерира все повече отвращение, каквито и промени да се въвеждат, включително мажоритарен елемент, който между впрочем ще е от полза само за БСП и ДПС, поради концентрацията и високата мобилизация на партийните им електорати. Така че предлагам да се мисли в посока тримесечни отчети на народните представители пред техните избиратели, регистриране на законотворческа инициатива от съответния депутат, честота на изказванията в пленарна зала, работа по проекти и проблеми касаещи съответния регион и продуктивност на съответните усилия и т.н. Сигурен съм, че когато гражданите усетят, че могат да контролират макар и малко избраниците си, тяхното доверие в системата и нейния продукт ще се увеличи, а от там и качеството й.

Алтернативата е настоящето, на което сме свидетели. В парламента са представени кръгове, пирамиди, обръчи от интереси и всевъзможни клики, а не гражданите и техните интереси и нужди, което резултира в липса на легитимност и авторитет на политическата класа. Из кулоарите на парламента бродят призраци и сенки, които практически не представляват никой друг освен себе си и за които никой не би гласувал, ако посмеят да се явят самостоятелно на избори. Отвратително и нечистоплътно е такова безотговорно поведение – да се кичиш с титлата народен избраник, при условие че никой не е гласувал никога за теб! Истински патриоти, както би възкликнал Ботев!