Когато не знаеш нещо питаш. Когато питаш слушаш отговора, защото се предполага, че питаш, защото не знаеш. Когато получиш отговор го обмисляш и си обогатяваш знанията. Целта на всяка придобита опитност е да се избегне повторението на една и съща грешка – ерго, съществуването да бъде по-лесно, пълноценно и осмислено.
Премиерът Станишев обаче, като истински социалист, когато попита нещо чува в отговор, това, което на него му е угодно. Не му стига на лидера на БСП, че председателя на Европейската Комисия му сведе лично на четири очи мнението на оглавяваната от него институция по време на срещата на върха на лидерите на ЕС за идеите му за политически борд, но и се наложи писмо да му бъде изпратено завчера, за да му подвлезе в главата, какво всъщност са му казали. Но той отново извъртя чутото/прочетеното и пак упорства да сдаде политическата и управленска отговорност някому другиго.
Какъвто премиера, такова и цялото правителство явно, защото тази форма на общуване се превръща в традиция в комуникацията между България и Европейския съюз. От което нищо добро не произлиза, нито се очаква да се случи. Напротив – затъваме геройски, демонстрирайки гордо, че не можем сами да се оправим и да бъдем нормална страна членка на ЕС.
Лошо няма да поискаш помощ, когато не ти стигат собствените сили. Похвално е даже! Но не и по този начин. Ако Станишев не може да се справя вече с управлението на страната, нека сдаде мандата, като преди това, за всеки случай се допита до мандатоносителя и акушера на тройната коалиция. Да насрочва президента нови избори и по-скоро да се захващаме да работим за по-читаво отношение на тази държава към собствените й граждани и към партньорите й по света.