Любомир Стефанов

Днес слагам началото на нова тема в моя блог: Електорална математика. Като първи, откриващ материал реших да се насоча към по-обща, концептуална тема и в този ред на мисли ще споделя мнението си дали е уместно да се съчетаят изборите за Европейски и национален парламент в едно. Като оставим настрана нормативните проблеми свързани с промяната на текста за избори на Народно събрание (тук има фундаментален скрит проблем относно началото на неговия мандат – датата на изборите или първата му пленарна сесия) и „икономисването” на 20 млн. лева (защо ли Николай Василев точно го „откри”, а пък той случайно е от НДСВ, които са най-големите радетели на сливането е друг въпрос), се сетих за няколко други аспекта, които според мен са по-важни.

В сценарий, в който след „кървава” борба между коалиционни партньори НДСВ най-сетне налага тезата, поддържана и от Гоце, ей така, между другото, да се приеме да се слеят изборните цикли и дати, няма начин управляващите, следвайки добрата стара практика, че ако нещо ще се ремонтира то трябва да ни ползва първом нас, да не заложат кофти капани на мераклиите да ги наследят начело на държавата. Имам предвид особено гадния номер да се направи микс между двете избирателни бариери – 4,0 % и 5,5 %, съответно за НС и ЕП. И някак си съм повече от убеден, че тя ще бъде завишена къде 6,0 %. Защо ли? Ама че въпрос, невнимателни ми избирателю!

Как иначе ще се оправдаят купищата механични, а не органични коалиции, които ще се борят за народната любов? А да изриташ всички десни и мислещи се за такива от терена преди да е почнал мача? А за по-добър начин да наредиш състава на следващия парламент преди хората даже да са отишли до урните някой да се сеща? Ужасяващо перфектен замисъл бих казал. Наистина.

Ако такава схема бъде реализирана, а повярвайте ми нищо не и пречи на тройната коалиция, която ще си остане тройкаджийка до край, да сътвори подобен водевил, демокрацията наистина ще бъде поставена под сериозна опасност и заплаха, и бутафорния й роден имидж хептен ще лъсне, ама не откъм където трябва. Аргументацията на подобни мерки ще бъде бурна, напоителна и псевдо-рационална, но на фона на кресливата репутация, която поддържа голяма част от опозицията ще звучи смислено за българите. Предполагам, че коронния момент ще бъде, че чрез подобна мярка ще се спре дефрагментацията на политическата система и ще се намали боря на партиите фантоми. Тутакси можем да се сетим кои ще се изявят като апологети на тази теза. Всичките послушни – лози, - исти и другари.

Затова ви призовавам да внимаваме за сигнали в тази насока, защото иначе ще ни ограничат и без това символичното избирателно право и тогава наистина няма да има смисъл от изборите, защото ще влезем в сценария на анархистите, според които ако изборите променяха нещо, отдавна щяха да са ги забранили!

Неусетно (за някои субекти в тази държава) изминаха две година откакто България бе приета в Европейския съюз. Поводи за равносметка, размахване на пръст, обругаване, мрънкане и закани повече от достатъчно. Обективно погледнато българите не усетиха, че са приети в ЕС просто защото не са.

Нито знаем повече за европейските институции (Съдът в Страсбург за правата на човека не се брои, защото той сигурно си има цяло отделение, което да бъхти България), нито сме допринесли нещо за развитието и напредъка на Съюза (мотивът, с който напредналите западни страни убедиха своите граждани защо България има място в ЕС), нито сме се възползвали от възможностите, които членството дава. Но май и никой не очаква от нас да бъдем активни и пълноценни членове вече. Или може би никой въобще не го е очаквал от нас?

Ако погледнем на членството и преговорния процес от тази перспектива нещата като че ли си идват на мястото и изглеждат доста по-ясни и разбираеми. Овикването и мъмренето на което ставаме свидетели и обект от страна на най-различни инстанции и служители на ЕС (доста често с определено формални или по-скоро формалистични поводи) е свидетелство за рефлекса, който Съюза си е изградил към България – виновна по условие. Няма нужда да се сърдим някому от Брюксел, нито да търсим кой е тоз душманин, който тъй силно мрази нашата татковина свидна, че пуска постоянно гнусни лъжи и обвинения по неин адрес – чиновниците просто изпълняват директивата спусната им свише.

Не казвам, че това трябва да ни успокоява или пък да ни харесва – напротив! Просто Съюзът, като всяка една институция с установени порядки има нужда от време да смели и приеме новостите. Е, ако те са самоцелно и безкрайно противоречащи на правилата никой не може да се сърди, че играе тоягата, а моркова се превръща в непостижима химера. Проблемът е, че тези, които обещаваха реките от мед и масло успешно се покриват, прикриват или мълчат храбро когато трябва да отговарят на въпроса: Къде сбъркахме? Аз лично нямах илюзии, че всичко ще бъде перфектно или че ще стигнем ако не американците, то белгийците за една или две години. Но не си и представях чак такова безхаберие, посредственост и неподготвеност в държавния апарат от най-горе до най-долу.

Еврокомисарят по правосъдие, свобода и вътрешен ред Жак Баро беше вчера в България на еднодневно посещение, за да участва в конференция с гръмкото заглавие: “България в Европейския съюз: две години по-късно и пътят напред”. Човекът се видя с всички отговорни за евроинтеграцията кадри и направо им каза в очите, че правосъдната ни система ще продължи да бъде обект на зорко наблюдение от страна на Комисията, тъй като резултатите, които нейната работа демонстрира не вдъхват доверие и оптимизъм за напредък. По стара традиция (виж реакции на бившия главпрокурор Филчев, както и на бившия министър на любовта Петков) веднга се намери верен на партията и статуквото кадър да излезе с насрещен план на злобната критика на еврокомисаря – обвинител номер едно на републиката  Борис Велчев. Човека отговори на клеветата, че подопечното му ведомство не си вършело работата като изнесе данни според които 95 % от случаите внеси в съдебната зала завършвали с осъдителна присъда. Да живей, другарки и другари!!! Хвала на тез неуморни труженици на Темида, които сън не спят само и само да натикат зад решетките най-големите бандюги в страната, които незнайно как после се оказват и най-болните хора в България.

А някой да е понесъл персонална отговорност за това, че ни развяват като най-некадърната държава в Европейския съюз? Знам, че въпросът ми е риторичен, но тези хора поне срама нямат ли? Ами то бива да крадеш и да се правиш на гьонсурат, но нали като ти свърши мандата пак си ставаш редови гражданин, колкото и постове да си заемал и каквито и привилегии да си имал. И най-вече – нали во веки веков ще си останеш българин (освен ако овреме не си се уредил с друго гражданство или изначално не си с чуждо такова ) и където и да отидеш ще носиш срама на челото си?

За да не продължавам да лея до болка познати страдания и да не заприличвам на африканска оплаквачка ще завърша с нещо, което покойния ми дядо беше издигнал за свое верую, а по-изявени от него хора за държавна политика: „Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света”. Цитатът е от интервю на баронеса Маргарет „Желязната лейди” Тачър за българското теоретично списание за политика и култура “Разум” от 20 юли 2002 г.