Любомир Стефанов

Докато преглеждах днешните вестници и новините публикувани в тях, търсех потвърждение на нещо, което изтече вчера в ефира – новия говорител на БСП е Корнелия Нинова. Направо изпаднах в потрес.Другарю Станишев, Вие съвсем сте се пренесли в друга реалност! С уверени стъпки сте на път да задминете егоцентрика Иван Костов, който в изборна година прати „обичните” на целокупния народ свои министри да правят предизборна агитация. Не се вайкам, защото съм загрижен за БСП, а защото диагностицирам болест, която очевидно прихващат всички политици в България, които са на път да изкарат пълен мандат начело на държавата – дебелокож непукизъм и безкрайна увереност в собствената непогрешимост и величие.

С поставянето за „глас на БСП” на бившия заместник-министър на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова, любимите ни социалисти доказаха, че в тази партия непростими грехове няма и блудни дъщери/синове също. За по-разсеяните да припомня, че именно Нинова сложи началото на края на „собственика на държавата” Р.Овч. Последния конгрес на партията-майка демонстрира, че към другаря Овчаров няма лоши чувства и той бе напълно реабилитиран сред съпартийците си, малко след като постигна трета победа за лидерския пост на столичната организация на социалистите.

Ако беше само това здраве му кажи! Проблемът за мен е, че г-жа Нинова е понастоящем изпълнителен директор, преизбран за втори път, на държавния тютюнев монополист „Булгартабак”. Изводите сами се натрапват. Явно колкото по-напред си на държавната хранилка, толкова повече ресурс си способен да отклониш към партийната хазна. Тази любима на БСП практика днес се преформулира за пореден път и то по най-безсрамен начин. Напротив, другарите даже ръкопляскаха!

Какъв смисъл има питам аз тогава от всичките напъни за въвеждане на прозрачност при партийното финансиране, след като управляващата партия си позволява подобни безобразия? Кого лъжат трите партии на власт? Брюксел – едва ли! Себе си – надали! Нас – да бе, да!!! Ами тогава да преставаме с приказките за лека нощ и като ще променяме закона за политическите партии в частта финансиране, барем да вземем да регламентираме, дадена партия като вземе властта колко души от актива си на кои постове и за колко пари може да назначава. Ами така де, поне няма да ставаме за в бъдеще свидетели на грозни „семейни” разпри между вътрешнопартийни лобита и уродливи коалиции, защото всеки ще си знае колко му се полага.

Народните представители официално излязоха в Коледна ваканция вчера до 14.01.2009 г. Това, че има куп належащи закони за обсъждане и приемане, както и все по-нарастващо напрежение в отношенията на България с Брюксел очевидно не безпокои родните законотворци. Още по-малко ги притеснява фактът, че за електората 20, 22, 23, 29 и 30 декември са работни дни. А понеже са си свършили прекрасно и изцяло работата си раздадоха и 1,7 млн. лева коледни премии.

После се чудят защо хората им нямат доверие, защо не гласуват по време на избори и защо ги освиркват и се събират пред парламента да изразят своето недоволство. С такива светли практики няма как да бъде друго яче уважаеми народни представители. Но явно сте се преработили и сте удовлетворени от изпълнения дълг да творите модерно и адекватно законодателство и сте си заслужили почивката, докато ние, обикновените граждани се трепем за хляба наш насъщний.

Скатаването не е от полза нито за управляващите, нито за опозицията. За първите, защото до месец ще трябва да отговарят на новите критики на Европейската комисия, а за вторите, защото съгласявайки се с плана на мнозинството за разточителни финансови добавки и незаслужена ваканция автоматично ги поставя в кюпа на съглашенците и псевдо-опозицията. Пак питам – нима няма работа за вършене?!? Очевидно никой обаче не разбира нещата по този начин. Е как после да имаме нормална политическа класа, като всеки неин представител по настоящем гледа само как да избяга по-далечко и по-бързо от народното внимание и любов?

Но да видите като наближат изборите какво ще стане. Ще се втурнат всите депутати заедно – опозиционни и управляващи, да тръбят как били преизпълнили програмите си, как даже на следващия парламент били помогнали с напредничавите закони, които са изработили и гласували и как просто нямаме друг избор освен отново за тях да гласуваме, защото само те знаят и могат! Да живей!!!

За съжаление политическата и историческата памет българска е толкова краткотрайна, че няма накъде повече … И пак ще им верват. И пак ще отидат същите хора до избирателните урни. И отново ще сътворим някой политически урод в парламента да ни управлява. Защото тези, които си скъсваме четирибуквието от работа не вярваме на онези, които са първи на масата и последни в работата! А и те не правят нищо, за да им повярваме.

Николай Хайтов, „Мъжки времена”

“Въпреки решенията и намеренията не виждаме резултатите, които очакваме”.

“Демонстрацията на политическа воля не означава свършена работа”.

Това не са реплики от същото прекрасно произведение на големия български автор, а коментара на председателят на Европейската комисия Жозе Мануел-Дурау Барозу след срещата му вчера с българския премиер Сергей Дмитриевич Станишев. Освен това, най-висшият еврочиновник обясни в прав текст на лидера на БСП, че конкретни и убедителни резултати в съдебната реформа и борба с организираната престъпност и корупцията означават на езика на Брюксел резултати под формата на съдебни решения. За капак, Барозу каза, че Комисията няма да позволи на никого да използва европейските фондове за политически игри. И тук Сергей заплака …

И започна да се обяснява. Дълго, напоително, на моменти даже заплашително, но уви, безрезултатно. Както беше наперен другаря за бой и отстояване на своите си позиции, така му свиха крилцата и го натириха в София да гледа филма „Изгубени в превода” за пореден път. Само че докога така? Приказки, приказки, измислици-премислици и отново нищо конкретно свършено, с което да се отчетем. И познайте какво следва.

У нас в България за съжаление нищо. Обществото е уж толкова наострено към всякаквите там олигарси, мутри, доганизми, червени крилати фрази, царски имоти, финансови далавери, батковци, братковци, но не може нещо и то, горкото да се организира и да артикулира своя интерес, а само храбро мълчи под юргана и току се напъне с някоя интелектуалска инициатива, която трае от ден до пладне. Виж, в Брюксел нещата стоят малко пó така!

Ако сте забравили, услужливо бих ви припомнил, че България е в условия на висящи предпазни клаузи в областите “Правосъдие и вътрешни работи” и „Вътрешен пазар” до края на 2010 г. А критиките на Барозу са нито повече, нито по-малко предшественик на това, което може да ни сполети съвсем, съвсем скоро.

Ще кажете лесно е да се критикува, трудно е да се направи. Съгласен съм. Само че премиерът с целокупното му коалиционно правителство се сети да прави нещо чак в края на мандата си. А това, ще се съгласите, не е точно типа активност, който от ЕК си представят или очакват от кабинета на страна заплашена от цели две предпазни клаузи. Това хайлашко пренебрежение към всякакви критики от Комисията или нейни представители ни доведе до ситуация, в която трябва да се състезаваме не просто с часовника, а със сама същност на темпорално пространствения континуум.