Любомир Стефанов

Започвам тема, за която си давам напълно ясно сметка, че не може да бъде изчерпана със страница или две. Нито пък може да остави безразличен някой в България. Едно е ясно – на тази територия няма демилитаризирана зона. Всеки има мнение и то обикновено е радикално. Колкото и това да се прикрива по официалните канали и коридори на властта, етническо напрежение няма, а се създава изкуствено. И то не само от ДПС.

Знам, че в отговор на моето мнение ще скочат безчет патриоти клеймящи Догановите хора за всички беди на България от 1396 г. насам. Също така знам обаче, че не може само една партия, един човек, или една група от хора да ти е виновна за всичко, което по някакви си причини не се случва. Най-малкото, останалите групи от хора, партии и интереси трябва да са наясно с това. Защото, ако приемем демонизирането на ДПС, то значи, че никоя партия или политик не може да се чувства сигурен да не бъде набеден за нещо – от глада в Судан до облаците скакалци по нивята или наводненията напролет. А такова поведение е най-малкото несериозно и приляга повече на кръчмарски монолози и препирни, отколкото на люде ковящи националната политика и съдбини.

Този етнически модел, който го е имало в България, откакто ювиги кан Аспарух е приобщил славяните към България на Балканите, винаги е бил толерантен към разликите. Иначе нямаше да я има самата ни държава. Това, което ме притеснява в настоящия момент е поведението на „бащата на нацията”, гордият второмандатник и бивш лидер на столетната социалистическа партия президентът Георги Първанов. Не ми побира ума, как човекът наследил партийното кормило на формацията отговорна за „Възродителния процес” – това грозно петно в нашата най-нова история, има очи да поучава партии и политици как имало неписани правила за етническа толерантност в България още от времето на прехода и как благодарение именно на този неписан Доганов кодекс страната ни била избегнала съдбата на бивша Югославия. И това го твърди човек, който е завършил история и нарича себе си историк! Ужас!!!

Но явно на електората на ДПС това не прави впечатление. За политиците от Движението е ясно - те са от отбора на президента, който им даде мандат да създадат кабинет все пак и за четири години да се зоват гордо „мандатоносители”. Питам се обаче, защо останалите партии позволяват и позволиха на ДПС да бъде това, което е? Защо създадоха политически Франкенщайн, чието бащинство сега отричат и се стремят всячески да потулят? Защо обрекоха на социална и политическа изолация стотиците хиляди български граждани с мюсюлманско вероизповедание?

Моят отговор е за да могат да създават напрежение там, където никога не го имало. За да могат да мобилизират гласове по абсолютно безпардонен начин играейки по ужасно тънката струна на псевдо-национализма и криворазбрания патриотизъм. Защото така е най-лесно. Защото така няма нужда да измисля    ш съдържателни политически послания и програми, които в последствие да изпълняваш. Защото така винаги може да се прикрие реален проблем зад измислен.

В статия от вчерашния си брой International Herald Tribune за пореден път (втори в рамките на две седмици) представи България в изключително негативна светлина. И ако в първия материал (препечатка от водещото издание на медийната група, към която се числи International Herald Tribune – The New York Times) страната бе обект на критика заради неконтролируемата домашна престъпност и нейния генезис през годините на демократичното развитие, то втората публикация обяснява как България е заплашена от загубата на 500 млн. евро поради неефективност на съдебното производство и правораздавателната система.

Да си разказваме какви примери цитира авторът на статията Стивън Касъл е излишно – виждаме ги ежедневно около себе си и се сблъскваме с тях на всяка крачка. Да даваме ухо на неуместните оправдания на управляващите, че това е поредната злонамерена критика срещу цветущата ни татковина също е излишно – човек трябва да е слепец в България, за да не разпознае преминалата всякакви граници дебелащина на комерсиалния триумвират стоящ начело на държавата и назоваващ себе си безсрамно-правителство. Ако продължим в тази насока има да си разказваме и разказваме истории за лошите управляващи и добрите граждани – разбирай опозицията. Няма нужда. А не ми е и цел.
Искам да споделя друг свой страх. Не мога да разбера аз ли съм единственият, който забелязва, как Европейския съюз превръща България в нарицателно за политическа и административна некомпетентност и символ на корупция и агонизираща съдебна система и правораздаване. Струва ми се, че страната ни полека-лека се идентифицира от Брюксел с отрицанието на всичко, което трябва да бъде един член на ЕС. Мутираме или ни модифицират в пълната противоположност, антагониста, на средностатистическа страна-членка на Съюза. И не съм просто притеснен или уплашен. Потресен съм.

Защото не виждам на кабинета да му пука. Нито на гражданите на тази държава. И не искам да бъда разбиран като циник, псевдо-интелектуалец-аутист, говорещата глава, мъдрия вожд или „не-съм-от-тях-как’ Сийке”! Мисля си, че всеки, който е пообиколил страната през последните две години, откакто сме в ЕС може да потвърди моите заключения. По нищо никой не може да разбере, че сме страна членуваща в ЕС и имаме съответните задължения, респективно права произтичащи, от което. А това е по-страшното и плашещото по моему.

На този фон, отношението, което Съюза си изгражда към България е просто отражение на реалността в страната ни. Електората, гражданското общество, работниците, селяните, малцинствата или както и да ни наричат политиците по време на избори, не взе никакво участие в процеса на постигане на членство в ЕС, нито пък прояви желание да участва. Въпреки че, приемането на България в Клуба на силните и богатите бе плод повече на желание и стратегически интерес от страна на Съюза, отколкото на усилията на родните политици, българските граждани, т.е. всички ние, не си мръднахме и пръста да се поинтересуваме къде точно ни приемат, защо, при какви условия, на каква цена. На нас като че ли ни стигаше, че ще можем да пътуваме (разбирай гурбетчийстваме) из Европата необезпокоявани след 2007-ма и че няма да плащаме мито на разни благини за масата.

Едва сега, когато ОЛАФ ни подпука за крадените пари и еврофондовете стават все повече блян, започваме като че ли да си даваме сметка кое-как е. Надявам се само това да стане преди изборите догодина и на тях да гласуваме според разума си, а не според някакви отдавна отмрели и отречени идеологеми и паразитни клишета. Иначе със сигурност ще влезем в учебниците като първата страна изключена от ЕС заради собствената си глупост.

Вече кажи речи цял месец света се тресе от финансова криза, но сега-засега финикийския тайфун като че ли подминава родните ширини. Дали и докога е възможно това природно чудо предстои да разберем съвсем скоро. Според мен даже твърде скоро, и естествено отново няма да сме подготвени, защото социалната партия с щедрите обещания предната седмица ни облъчи с поредната доза лозунги за непоклатимата стабилност на националната ни финансова и банкова система. Ама разбира се другари, какво тук представлява щатската, холандската, белгийската, английската, френската или германската банкова система?!? Лилипути някакви си там, които не могат да си направят сметката и сега реват на държавното рамо за парици. Не ги е срам!!! Що не вземат да се поучат от нас. Ние, с нашите 15 млрд евро валутни резерви можем не една, а поне пет такива кризи да преживеем и нищо няма да смути утопичния растеж и визионерски прогрес на националното богатство и икономика.

Но не ми е за това думата сега. Мислех си, че докато хората се чудят как да си оправят бакиите, така, щото банките им да не изпофалират поголовно и да им срутят и без това крехките икономики, ние, в България, продължаваме да даваме своя оригинален принос към световния новинарски обмен. Родните спецслужби, решени да отмият срама от теглото и петното на непрофесионализма, се юрнаха безуспешно по следите на „братя Галеви”, докато они кротко си кафепиели нейде из Дупнишкия вилает. Ми просто да бяха им се обадили на мобилките и сичко щеше да е ОК, вместо да дигат пушилка из медиите и да създават лошо име на тези трудолюбиви родни бизнесмени. Ми те са организирани момчета и като бивши барети знаят какво е ред и дисциплина и щяха да се отзоват с готовност на повика на бившите си-настоящи другарчета от ДАНС.

Подир туй дело чутовно, националните медии ни обявиха, че има убит/самоубит професор и сив кардинал от политиката. Как тъй питам аз цели двама наведнъж и то с еднакви версии за кончината им? И то така, по никое време? Естествено, без връзка! Камо ли, пък да има последствия. Сакън! Ми нали може някой „наш човек” да бъде я осветен, я изгорен, я „самоубит” или пък без вина-виновен изкаран?!? Не бива. Но пък за сметка на това даваме пример на хората, как я караме ние тука, докато те се чудят как да си спасяват заплатите, надниците, социалните придобивки, абе въобще целия начин на живот. Защото за нас това не е проблем.

Всезнайковците от разни институти набързо ни обявиха, че за нас страшно няма. Освен това икономиката щяла да продължи да расте, цените на имотите също, инфлацията нямало да галопира, абе въобще рай на земята! Само дето ние май не сме го разбрали! Как не ние срам? Не знам, наистина, не знам. Но си мисля, че като започнат да пристигат зимните ежемесечни „честитки” от традиционните доброжелатели на българина Топлофикация, ЧЕЗ, ЕВН и ВиК, ще настане голяма веселба, защото, нека съм лош пророк, тъкмо след месец ще ни светне яко по носа юмрука на рецесията. Лошото е, че отново държавата ни се носи по вълната на самоуспокоението и старата слава на „отличник на МВФ” и си мисли, че и този път мерки, работили ефективно преди 15 години ще се окажат ефективни в днешно време. Спорно и много съмнително е дали и как ще ни предпазят механизми измислени за други обстоятелства и тип кризи. Но пък какво съм се закъхарил и аз? Ще спретнем нещо свежо по случай случая, така да ни засмуче подходящо вниманието за седмица-две и пак няма да разберем за световните проблеми! Нали така?!?