Любомир Стефанов

Шменти-капели

admin — Wed, 17 Feb 2010 13:00:21 +0000

Конституционният съд обяви за нередовни изборите в 23 секции в Турция, като заличи подадените там общо 18,358 гласа. По този начин, конституционните съдии безпрецедентно обявиха за незаконно избрани трима народни представители - Мариана Даракчиева от “Синята коалиция”, Рушен Риза (ДПС) и Атанас Семов (РЗС). КС прехвърли на ЦИК отговорността да сметне новото разпределение на мандатите между парламентарно представените политически партии. Шок и ужас!
Съдебната власт се намеси в услуга на политическата. Това е единственият извод, който така форматираното решение на КС демонстрира. А защо мисля така ще отговоря с въпроси-питанки, на които бих предпочел КС да даде отговор, както подобава на върховен пазител на законността и духа на Конституцията.
Защо само в 23 секции се касира вота, след като са констатирани нарушения в 116 от общо 123 секционни избирателни протокола? Защо говорим за тайна на вота като аргумент за цялостно касиране на вота, след като е ясно, че от почти 90,000 гласа подадени в Турция, 99 % за са ДПС? И накрая, защо КС тълкува повода, а не реалната причина за избирателните нарушения – морално и технически деградиралия български избирателен закон?
Угодното Соломоновско решение на КС няма да наруши статуквото, нито ще разбуни прекалено духовете на родните политици, защото всички знаят как функционира системата – днес аз на теб, утре, ти на мен! Но ако ДПС успее да аргументира законово издържан иск в Страсбург, всичко ще се промени. Да, не могат да ни наложат повече предпазни клаузи, но могат да ни обвинят в нарушаване на изконни човешки права. На България и без това и се носи славата, доказано, на страна със съмнително отношение към малцинствата и човешките права, а колко повода, смятате, че ще трябват на ЕК, за да наложи някакъв вид суспендиране на членството ни в ЕС?
А да попитам не се ли чувства всеки един от нас, които сме гласували на изборите през юли засегнат или поне потенциално застрашен, че утре неговия вот може да отиде „на кино” заради нечия частно-политическа угода? Или че може да се окаже симпатизант на неподходящата политическа формация, от гледна точка на новото мнозинство? А когато на всички спре да ни пука нали знаете какво следва …

Празник, но не като другите

admin — Tue, 16 Feb 2010 10:38:21 +0000

Задава се поредната дата в националния календар, която би трябвало да ни наведе към по-сложни умотворения, сиреч собствени мисли. Трудно ни е да решим все още дали да празнуваме обесването на един от най-великите българи - Апостола Васил Левски, или да се отдадем на смирен размисъл и почит на паметта и делото му. Очевидно е според мен, че е редно да се струва панахида и да се запитаме за пореден път този човек какво го е глождело та е зарязал всичко и е тръгнал по смутните и безкрайни друмища да пали искарата на свободата в робските души и умове.
И днес не ни е лесно. Чакаме май втория Левски, защото безпросветно сме затънали в собствените си страхове, пороци и мераци и не ни пука, ама хич за другите около нас. А Левски това искаше да промени - да станем заедно, да бъдем народ, а не племе, да си повярваме и да претворим желанията в реалност!
Съединението прави силата, но не на думи!

П.С.

за ченгеджийската шизофрения, която ни залива последните дни просто нямам какво да кажа, освен, че най-сетне публичната тайна, че мафията у нас си има държава стана явно достояние.

Който го може, го може!

admin — Wed, 03 Feb 2010 15:23:08 +0000

Кристалина Георгиева впечатляващо обра точките в изслушването за ресорен комисар по хуманитарната помощ и развитие в Европейския парламент. Всички евродепутати бяха доволни, предполагам, че и Борисов също. Въпреки че има повече от достатъчно поводи да се срамува. Няма да повдигам пак темата за Желева и нейното фиаско, което се превърна в национална трагедия с международен привкус. Всички сме наясно, че премиера ще си припише скоро точки и за успешното кацане на Луната преди 40 години, само чака да дойде подходящия от гледна точка на рейтинга му момент. Мисълта ми е обаче за това, което остава публична тайна две седмици след неуспеха на Желева и шест месеца от старта на мандата на новия кабинет - щом външния (бивш) ни министър чини толкова, а трябва да е лице на държавата паралелно с премиер и президент, какво остава за останалите от командата на министър председателя???

Виновни няма пак …

admin — Sat, 23 Jan 2010 12:07:28 +0000

Желева сдаде постовете, Борисов раздаде наново картите, а Първанов начерта нови хоризонти пред изтерзаната ни мамковина! Така хем Еврокомисията доволна от Кристалина Георгиева, хем Борисов херой народен за пореден път излезе, хем бащицата на нацията загрижен се оказа за благото наше! Да живей!
И тук няма дали-или. Всички събития са чинно подредени в логична и самообясняваща се поредица – аз спасявам теб-ти мен! Проблемът е, че пак никой не е виновен. Освен Яне, Санданския подреден и справедлив законотворец и изпадналата в ступор партия-майка БСП. Но то на умрял кон нож да вадиш не върви! Освен в очите на Борисов и сие може би. Защото вече 6 месеца мачка ошашавения Сергей, но вместо да измеси нещо ядливо и читаво, все така клисава мацаница продължава да ни сервира! А некадърността продължава да се носи волно и на високо из коридорите на властта и политиката в България.
Само че така не може уважаеми гербери и цветенца всякакви! Безадресното хвърляне на вина за несвършена работа е ужасно коварен капан, в който и Сергей и Иван Костов, и дори сам Величеството е попадал. А Борисов уж нямаше да повтаря грешките на своите първоучители. Затова препоръчвам метода на Тато – баланс между клановите структури, чрез недомлъвки и псевдо-армагани и обещания. А че Борисов е ревностен последовател на Тато веке май никой не се съмнява – същински, като истински. Но народа това иска и това получава. После само моля да не търсим пак виновни някъде другаде!!!

По махленски

admin — Wed, 13 Jan 2010 13:07:02 +0000

Вчера сигурно бях един от малцината в България, които гледаха на живо цялата процедура по изслушване на Румяна Желева в качеството й на кандидат-еврокомисар пред Европейския парламент. Че оставах безмълвен на моменти – оставах, че се чудех какво прави тази женица там – чудех се, но че не разбрах дали въобще знае нещо за ресора, за който кандидатства – не се зачудих и за миг! Срам и позор ще кажа!
Имах чувството, че Желева е отишла на изслушването по домашни пантофи, ей така по махленски, сякаш отива до кварталната бакалия за боб. Антония Първанова също допринесе за налагането на това задушевно-махленско усещане в залата като се заяде като злобната съседка-тетка с Желева. И на нито един евродепутат не му стана ясно Първанова знае ли нещо, което Желева крие или просто се заяжда, защото избива комплекси и изпълнява нечия поръчка. На мен също!
В крайна сметка се оказа днес, че премиера Борисов имал и други кандидатури за български еврокомисар, ако тази на Желева не минела процедурните изисквания. Защо държал на нейната кандидатура след като стана видно какъв резил докара на България ли – ами защото искал да се отяде на БСП и сие за това, че спъвали мераците-личните му и тези на Желева, за европейска слава и признание! Ей такива доводи най-обичам!
Така ясни и сочно идиотски! Типично по махленски! Само дето не Европата ни е на нас махала, ами ние сме й нежеланата провинция!

Желева на изпит – да се готви Борисов

admin — Mon, 11 Jan 2010 09:04:36 +0000

Утре следобед българският кандидат-еврокомисар Румяна Желева ще бъде интервюирана от комисиите по развитие и външни отношения на Европейския парламент. Изслушването на Желева е насрочено за късния следобед между 17:30 ч. до 20:30 ч. Вече знаем, че изслушването няма да бъде лесно. Кампанията свързваща г-жа Желева, и по-точно нейния съпруг с криминални кръгове и интереси набра доста скорост и поддръжници в ЕП през последните седмици.
Всичко обаче е в нейните ръце – просто трябва като я питат евродепутатите да им отговори директно, а не да почне да кърши пръсти и да увърта. Защото от отговорите на предварителния въпросник пратен до всеки кандидат-комисар стана ясно, че нашия човек не вдява много от ресора, за който е мераклия, и за капак не знае какво би трябвало да върши през следващите 5 години. А шефът на комисията по развитие, от когото най-много зависи одобрението й, е Ева Жоли - френски евродепутат от Групата на зелените (които първи настояха за прозрачност относно миналото на Желева и съпруга й), беше доста успешен разследващ съдия, прочул се с делата си срещу водещи френски банки и петролни кампании! Така че - много моля ви мадам Желева, внимавайте! Заинтересованите ще могат да гледат сеира на Желева през страницата на ЕП онлайн утре. Но сега идва ред на Борисов. Гордия и безстрашен премиер също попадна във фокуса на западните партньори на България през призмата на авторитетното издание the Economist. Там той бе описан като месия, плод на психо-социална истерия сред българите, който обаче няма да им напълни джобовете и хладилниците с гръмките си медийни изяви. И конференцията на ГЕРБ от вчера го потвърди. Славен херой е нашия премиер, далновиден кормчия и лоцман на партийната лодка и държавния кораб, но на хората им писна от думи, думи и пак думи. Делата остават за бъдеще време, а това сме го гледали в един друг филм, в който настоящия премиер бе верен страж на тогавашния кормчия вперил пророчески поглед в светлото бъдеще!

Пак съм тук!

admin — Thu, 07 Jan 2010 15:43:39 +0000

За много години на всички, които все още са с мен и ще ми правят компания на страниците на моя блог и през тази година! Да сме живи и здрави! Да имаме търпение и смирение, за да можем да правим разлика межди възможно и желано, реално и нереално!
Искам още да честитя именните дни на всички именяци от началото на годината до сега – носете с радост и гордост хубавите български имена!
Накрая искам да припомня на всички ни, че политиката не е поле за забогатяване или средство за задоволяване на лични потребности, слабо самочувствие, накърнено его и шуробаджанашки прищевки. Не става дума за тази или онази партия, клика, кръг, пирамида, обръч или шайка – в крайна сметка иде реч за това, което ще оставим на своите деца! Нека не ги караме да се срамуват от нас и да плащат прескъпо за нашите грешки вместо да се радват на живота и да градят нови чудеса!

П.С.

В последния месец и нещо не писах нищо, защото ми се щеше да не участвам в хора на обзорните апокалиптични словоизлияния характерни за края на всяка една година. Смятам, че изводите не трябва да се правят когато си отива календарната година, а непрекъсното, за да си правим живота по-лесен.

Българският ноември

admin — Tue, 10 Nov 2009 08:56:48 +0000

Oтново дойде светла дата. Десети ноември е! Празнувайте демократи! Ликувай Българийо! Пейте гробокопачи на комунизъма и борци за човешки права! Танцувайте деца на демокрацията и ерата на Интернет! И вземете да изтрезнеете най-сетне…
За двадесети път чувам едни и същи хора да ми разказват едни и същи спомени за събития, които така и не са разбрали по съществото им или не искат да си признаят, че не разбират. Всички ми дават отговори какво се е случило според тях, но малцина са готови да си признаят наистина какво стана преди 20 години. Защото им е тъжно и болно и срамно.
Но от оплакване смисъл няма. Трябва да се разберем какво ни се е случило, за да продължим напред. Защото и до сега някои роптаят, други псуват открито, а трети празнуват…в чужбина. Само истината за 10-ти може да ни спаси. И за 9-ти и за 3-ти и за още куп дати, които ни разделят. Продължавам да се чудя на гражданите в тази държава, защо се делят постоянно, а се оплакват, че искат да бъдат единни и колко хубаво би било да плеснат с ръце и да се прегърнат. Ами нека просто да го направим!
Няма нужда всички да сме демократи, либерали, консерватори, социалисти, земеделци или пък комунисти. Място има за всички под слънцето! Уважение му е майката! И зачитане на ближния и неговото право да диша! А пък ако вземем да наредим собствените си дела вместо тези на комшията или министъра грешка няма да имаме.
И така. За мен 10-ти се превърна в дата между 9-ти и 11-ти в календара за месец ноември. Спомените нито ме топлят, нито ми дават кураж занапред. Само ми навяват носталгия, но и тя, знам, е леко фалшива. Като всичко, което ни причиниха някои отговорни другари преди 20 г. Затова, понеже си нямаме Солидарност, а само Екогласност; липсва ни Солженицин, но си имахме Радой Ралин и Стефан Цанев; не сме случили на лидер като Рейгън, а получихме Жельо Желев и Ахмед Доган, смятам, че не трябва толкова да тъгуваме по онова време. Нека се концентрираме върху това да гледаме заедно в една посока занапред е моето предложение.

Виолетови неволи – етюд в червено и синьо за два (председателски) стола

admin — Mon, 19 Oct 2009 15:53:18 +0000

БСП си преизбра момчето с очилата и болнавия вид, след като чу неговата изповед в неделя вечер. Просто не му устояха на мерака да шефства и му харизаха за още четир годин кормилото на партията-майка. Сега очаквам да се пръкнат поне три леви партии, от които поне една да оспори политическата „лява” легитимност на БСП. Иначе не мога да си обясня за какво беше целият този шум и цирк около 47-я конгрес на столетницата. Че е имало мераклии за повече власт в нейните среди-това не е новина отдавна. Но защо трябваше Сергей да си ходи с мир, при условие че срещу него нямало нищо!?! Но пък, партията била много зле и по-надолу от това нямало на къде.
Ами сигурно има другари! Ако ГЕРБ ви отнесе на първи тур и в трите общини - Враца, Разлог и София след месец, каква ли ще да е причината? Липса на кадри, идеи или наличието на твърде много такива, които обаче не са били отсети навреме?
България има нужда както от своята десница, така и от своята левица. Ако БСП не може – да дава път другимо! Не че това ще стане без бой. Тази партия е калена в битки и с кръв, но очевидно не може да се нагоди към века на информационните технологии и системата на Европейския съюз. Ами да отива в старчески дом тогава и да не пречи на нормалното развитие на политическата и партийна система в България.
И сега за онзи субект с неопределена ориентация и още по-неопределен лидер СДС. Мартин Димитров очевидно е на път да погребе партията, която води. Конфликта му със столичната организация на СДС от смехотворен ще се превърне в имплозия за партията. Но покрай него Димитров отново ще избегне да отговори на въпроса на редовия седесариат: Като сме с ГЕРБ, но не сме на власт, какви сме тогава? А точно тази дефиниция вълнува пребивания редовно на последните парламентарни избори десен електорат подкрепящ СДС на инат.
Само че да обичаш на инат е до време. А на г-н Димитров май това не му е ясно. Дошъл начело на партията на крилата на надеждата за промяна, той много бързо потъна в бюрократични схватки със своите противници от вътрешната опозиция и дори не успя да вкара СДС във властта. На предстоящия вътрешнопартиен вот за лидер, той едва ли ще се затрудни с апаратни хватки и гръмки слова да си гарантира преизбирането начело на СДС на 29-ти ноември. Но отказа за участие в изборите в София, няма как да припише на друг. Защото неговия подпис стои под споразумението с ГЕРБ и ДСБ. А една партия, ако не участва на избори за какво съществува??? Едва след като е премерила сили на полето на идеите, тя може да отдаде подкрепата си на близка идейно организация срещу отстъпки. Отказът от участие е обида за истинските седесари, защото им казва, че няма за кой и за какво да гласуват вече! А това е повече от тъжно.

СДС – какво пък беше това?!

admin — Wed, 14 Oct 2009 08:11:56 +0000

Преди време бях писал, че СДС и българската десница са на ръба – както на идеологическото си, така и на чисто политико-физическото си оцеляване. За огромно мое съжаление се оказах прав. С подкрепата си за кандидатурата на ГЕРБ за кмет на София СДС се самозатри. Този път може би веднъж-завинаги.
Ще си позволя да цитирам мнението на столичната организация на СДС, представляване от председателя й Борислав Бориславов, публикувано вчера в. Дневник. „Мисля, че единна дясна кандидатура е добър завършек на тази успешна за десницата година”. По думите му трябва да се довърши мандат, в който десницата има очевидно мнозинство в общинския съвет и общата воля да покаже наистина добро управление в София. Важно е да се даде сигнал към Европа, Европейската народна партия (ЕНП) и българския десен избирател, че десницата в България се консолидира и всъщност реалният противник е БСП и Георги Кадиев.
За пореден път мнението ми се разминава с това на г-н Бориславов и там, където той вижда успех, аз виждам абдикация на СДС от политическите, моралните и идейните ценности, върху които бе изградена тази партия. Мисля, че няма нужда да оборвам аргументите му един по един, за да докажа тяхната абсурдност. Не мога да се въздържа да изтъкна обаче, че СДС не участва реално в управлението на София и това не е тайна за никой, който наблюдава от близо процесите в столицата, просто, защото ГЕРБ няма нужда от техните гласове.
Съвсем като ситуацията в Народното събрание. Синята коалиция незнайно защо реши, че ще бъде балансьор и партньор на ГЕРБ в парламента, без да бъде канена, необходима или желана. Просто се сложи в услуга на премиера Борисов, за да намаже нещо и да си вярва, че е актуална и нужна на гражданите. Колко е вярно последното изборните резултати доказаха през юни и юли.
Сега отново има съмнения за задкулисни сделки за постове в Столична община, които да маскират идейната и организационна немощ не само на СДС, но и на ДСБ. Фактически, двете останки от голямото СДС управлявало страната цял мандат си признаха публично, че не могат да се борят с ГЕРБ и Борисов. И за да не излезе, че съвсем му харизват етикета „българска десница” се опитват отчаяно да изглеждат в час и да позакачат част от успеха и харизмата на печелившите. Тъжно, много тъжно.
Но може би дойде време да си признаем, че българската десница има нужда от презареждане, рестарт на идеите и посланията си към обществото, нов облик и съдържание. Очевидно е, че СДС и ДСБ се превърнаха в самозатворени, родовообщинни организации, без оригинални идеи, които да са споделяни от българското общество. И ако до преди само десетина години, същите тези партии се присмиваха на БСП, че разчита основно на капсулиран, поколенчески вот, сега и двете формации се намират в същото положение да се осланят на подкрепата на все по-застаряващ и недоволен електорат, подтикван предимно то идеологическа омраза към всички форми и прояви на комунизма/разбирай социализма в България.
Това уважаеми СДС и ДСБ е всичко друго само не и дясно мислене. И успеха на ГЕРБ и Борисов го доказа. Въпреки волатилността на вота на българите, въпреки ирационалното скрито в предпочитанията на гражданите, въпреки надеждите за справедливост и очакването на месията, хората по тези географски ширини имат здраво усещане за това кой за какъв се представя и кой какъв е всъщност. И да, бате Бойко може да е фолклорен херой и обект на непрестанни критики и присмешки, но за разлика от Мартин Димитров и Иван Костов е разбираем и досегаем. А политиката за гражданите не е да чепкаш досиета, държавния дълг, работата на ДАНС или отношенията с Международния валутен фонд, а да им почистиш улиците, да им е светло, да се чувстват сигурни за себе си и за децата си, да имат по-голям и възможен избор в магазина, прилично здравеопазване и конкурентно образование. Всичко останало е имагинерно и важно само за хора, които не успяват да живеят живота тук и сега.
Уважаеми десни, разберете моля, че ценностния избор на посоката и партньорите го направихме отдавна и връщане няма. А сега накъде?