Любомир Стефанов

Конституционният съд обяви за нередовни изборите в 23 секции в Турция, като заличи подадените там общо 18,358 гласа. По този начин, конституционните съдии безпрецедентно обявиха за незаконно избрани трима народни представители - Мариана Даракчиева от “Синята коалиция”, Рушен Риза (ДПС) и Атанас Семов (РЗС). КС прехвърли на ЦИК отговорността да сметне новото разпределение на мандатите между парламентарно представените политически партии. Шок и ужас!
Съдебната власт се намеси в услуга на политическата. Това е единственият извод, който така форматираното решение на КС демонстрира. А защо мисля така ще отговоря с въпроси-питанки, на които бих предпочел КС да даде отговор, както подобава на върховен пазител на законността и духа на Конституцията.
Защо само в 23 секции се касира вота, след като са констатирани нарушения в 116 от общо 123 секционни избирателни протокола? Защо говорим за тайна на вота като аргумент за цялостно касиране на вота, след като е ясно, че от почти 90,000 гласа подадени в Турция, 99 % за са ДПС? И накрая, защо КС тълкува повода, а не реалната причина за избирателните нарушения – морално и технически деградиралия български избирателен закон?
Угодното Соломоновско решение на КС няма да наруши статуквото, нито ще разбуни прекалено духовете на родните политици, защото всички знаят как функционира системата – днес аз на теб, утре, ти на мен! Но ако ДПС успее да аргументира законово издържан иск в Страсбург, всичко ще се промени. Да, не могат да ни наложат повече предпазни клаузи, но могат да ни обвинят в нарушаване на изконни човешки права. На България и без това и се носи славата, доказано, на страна със съмнително отношение към малцинствата и човешките права, а колко повода, смятате, че ще трябват на ЕК, за да наложи някакъв вид суспендиране на членството ни в ЕС?
А да попитам не се ли чувства всеки един от нас, които сме гласували на изборите през юли засегнат или поне потенциално застрашен, че утре неговия вот може да отиде „на кино” заради нечия частно-политическа угода? Или че може да се окаже симпатизант на неподходящата политическа формация, от гледна точка на новото мнозинство? А когато на всички спре да ни пука нали знаете какво следва …

Лятото е към своя край и на всички ще ни се наложи да се завърнем бързо-бързо към работната действителност. Политическият сезон обаче е едва в своето начало. Коментари за това какво се е случило на отминалите избори имаше бол. Кои верни, кои не дотам, кои откровено абсурдни – в крайна сметка политическата реалност е такава, каквато е, а който иска може да се прави, че живее на Марс. ГЕРБ си взеха мандатите, тройкаджиите си понесоха боя и останаха в опозиция. Атака, РЗС и Синята коалиция избраха да правят компания на ГЕРБ в парламента като сформираха мнозинство. Чудно. Така, за ГЕРБ може да се каже, че в момента кара медения си месец във властта.
Очакванията към новия кабинет са определено повече от големи. Толкова големи, че той може да се срине под тежестта им. Дали ще се справи тепърва ще установяваме. Безспорен факт е, че наследството, бакиите на БСП, НДСВ и ДПС ще играят ролята на сериозна спирачка на мераците на Бойко Борисов да демонстрира видим и осезаем напредък в маниера на държавното управление. Като начало, изнасянето на всички решения на Министерски съвет от 1991 г. насам в Интернет показва, ако не друго, то поне наличие на желание за промяна и добра воля. На всички нас, които ни писна да ни третират като рая и поданици ни остава да се надяваме, че кадрите, избрани в новия кабинет ще имат куража да предлагат и реализират смислени политики и да си носят отговорността за дивотиите.
Генерала и екипа му не трябва да забравят, че това, което го доведе на власт със сигурност може и ще му изяде главата, ако не се случи скоропостижно. Справедливост, прозрачност и отговорност. Просто и ясно. Всичко друго е политическа суета и шикалкавене. А електората, както се убедихме разбира, помни и здраво наказва самозабравилите се политически твари.

Запазената марка на Доган – да хвърля в ужас непорочните български политици и нищо неподозиращи български граждани бе спазена и на тези избори. Смут и ужас обзе целокупния електорат и душите на всички политически ангажирани граждани. Политици от всякакъв калибър, ранг, измерение, спектър и плоскост се втурнаха да се надпреварват да обясняват възмутено на гражданите какво всъщност е казал Доган. Ами каквото е имал предвид разбира се! Той поне не е като почти всички останали люде занимаващи се между впрочем с политика и си казва, каквото му е на ума човека. Това, че го прави в особено подходящи моменти по особено неподходящ начин е друг въпрос.
Лично мен ме притеснява факта, че отново наблюдавам феномена на самосбъдващото се пророчество овладян до съвършенство от Доган по раните му там партийни и милиционерски школи. Няма един път да се намери някой, който да не повярва на ушите си и да оспори лакърдиите на лидера на ДПС. Може би, защото никой не го слуша всъщност или просто всички чуват това, което искат. И като хипнотизирани почват да се вторачват във всеки хода на Доган, очаквайки от къде ще им дойде – я компромат, я кален номер, я сигнал до прокуратурата, я далаверка разкрита.
За пореден път ще кажа, че личността на Сокола е демонизирана твърде много, за да е плод това на случайност. Многопластовия си образ човека е градил твърде внимателно и стъпка по стъпка, за да допусне някой друг да му режисира собственото шоу. И затова смятам, че записът, който така скандализира девствените сетива на политически активните у нас е поредния трик на Доган, целящ да предизвика верижна реакция и всички да се изокат.
Последен обаче ще се изока он. Ако гражданите в тази държава не разберат, че седейки си вкъщи или отивайки за гъби/риба/глухарчета/боровинки/кестени показват липса на гражданска позиция – ерго, превръщат се в субекти на управлението без права.