Любомир Стефанов

Между многото теми, с които мога да започна тази седмица избрах предстоящия в четвъртък (12.02) доклад на Европейската комисия за напредъка на България и Румъния относно интеграцията им в Европейския съюз.

Очакванията ми са в този документ, който не е със статута на редовен, а само на междинен такъв, да отсъстват сериозни и драматични по сила и съдържание критики към България, а донякъде и към северната ни съседка. На много от опозиционните политици няма да се хареса, че липсват унищожителните характеристики за дейността на кабинета от редовния юлски доклад от миналата година. Това пък от своя страна със сигурност ще бъде изтълкувано като успех и прогрес в правилната посока от управляващата тройна коалиция. Истината е някъде там по средата, както обикновено.

Смятам, че еврократите от Комисията абсолютно умишлено ще заложат линия на съдържателна критика, но по същество, а не по принцип в няколко ключови сектора – правосъдие и вътрешен ред, конфликта на интереси в държавната администрация и закона за лобизма. Останалите парещи теми като замразените средства по оперативните програми, интеграцията в трудовия пазар и свободното придвижване (Шенгенската зона) този път май няма да бъдат адресирани дори и между другото според информацията, която вече се появи в медиите. Изводът, че ЕК ще мърмори, но няма да размахва пръст и да тропа по масата като че ли са вярното очакване за предстоящия документ.

Какво обаче следва от това за съдържанието на редовния мониторингов доклад в края на юни-началото на юли? Моето мнение е, че тежката артилерия ще се включи тогава както поради по-големия обем на документа (мислене в порядъка, че настоящия е кратък, за да отрази символичния напредък на страната не са далеко от истината), така и поради очакванията за изборните резултати в България. Естествено, в бъдещия лански документ ще намери своето отражение и резултата от изборите за Европейски парламент, който ще трябва да гласува и новия състав на Комисията. А кой ще бъде номиниран в нея и на какви постове зависи не малко от това каква съдба ще определят германците, чехите и ирландците за Договора от Лисабон, който определя нов състав и правила за дейността на двете водещи европейски институции.

Така че нека не се успокояваме от привидно смекчения тон на идващия в края на седмицата доклад, защото сигналите за това, което се задава са крайно неблагоприятни. И истината е че няма значение кой къде и кога ще бъде избран и какъв пост ще заеме – диалога и работата между ЕС, ЕК и България не може и не трябва да продължава в сегашните измерения, за да не се самоутвърдим реално като страна-членка второ качество.

Толкова много говорене ни залива от всякакви източници и автори, включително и авторитети, че хаосът, който си мислех, че ще обземе страната след 2-2,5 месеца, очевидно вече е тук. Изборите ще изядат не една и две глави, но пък тъкмо ще се отвори място за нови говорящи такива. Поне сигналите идващи от всички страни като че ли са в тази посока.

Дали ще ни сервират изборния коктейл станал особено модерен напоследък „2 в 1” или ще ремонтираме Конституцията и ще питаме съдиите от Конституционния съд постоянно „може ли” – театърът се очертава с многосюжетно действие и кавалкада от участници. И въпреки това, отсявайки цялата бутафория и клоунада, всичките сълзи и усмивки, страсти и намерения, ще остане една нелицеприятна действителност, за която всички подозираме, почти всички мърморят срещу някаква нейна форма, но почти никой не желае да и се противопостави решително и категорично. Става дума за процеса на възпроизводство на родната политическа класа и последващото й поведение.

Не искам да изреждам кое, как и защо. Мисля че не остана някой, който да не е наясно, че така – търпейки порочни практики и безскрупулното им налагане за поведенчески модел, нищо добро не ни чака. От милите катаджий мръзнещи за някой лев по родните свръхскоростни аутобани, до редовите народни избраници, мълчащи храбро и работещи за „наш’те хора” резултата е един и същ – ако може друг да свърши работата и да поеме отговорността. Действията и на първите, и на вторите постоянно потвърждават горното твърдение.

Но те са движени от нищетата и бедността на духа. Защото просто няма друго обяснение как на Запад нещо може, а у нас не. Стига сме лелеяли горди спомени за нашето минало недавно, пълно с храбреци. Днес тях или ги няма, или още не са готови да захвърлят всичко и да изгорят в народните дела на ползу роду. А че има какво да се свърши и то както трябва ни е ясно на всички. Ако пък не искаме да чакаме новите херои и псевдо-пророци да ни замъгляват съзнанието и да ни проглушават ушите с проповедите си, нека просто да почнем сами да си подреждаме дома, но не само този, чиято врата заключваме сутрин и вечер, а и онзи, който наричаме Родина.

Днес слагам началото на нова тема в моя блог: Електорална математика. Като първи, откриващ материал реших да се насоча към по-обща, концептуална тема и в този ред на мисли ще споделя мнението си дали е уместно да се съчетаят изборите за Европейски и национален парламент в едно. Като оставим настрана нормативните проблеми свързани с промяната на текста за избори на Народно събрание (тук има фундаментален скрит проблем относно началото на неговия мандат – датата на изборите или първата му пленарна сесия) и „икономисването” на 20 млн. лева (защо ли Николай Василев точно го „откри”, а пък той случайно е от НДСВ, които са най-големите радетели на сливането е друг въпрос), се сетих за няколко други аспекта, които според мен са по-важни.

В сценарий, в който след „кървава” борба между коалиционни партньори НДСВ най-сетне налага тезата, поддържана и от Гоце, ей така, между другото, да се приеме да се слеят изборните цикли и дати, няма начин управляващите, следвайки добрата стара практика, че ако нещо ще се ремонтира то трябва да ни ползва първом нас, да не заложат кофти капани на мераклиите да ги наследят начело на държавата. Имам предвид особено гадния номер да се направи микс между двете избирателни бариери – 4,0 % и 5,5 %, съответно за НС и ЕП. И някак си съм повече от убеден, че тя ще бъде завишена къде 6,0 %. Защо ли? Ама че въпрос, невнимателни ми избирателю!

Как иначе ще се оправдаят купищата механични, а не органични коалиции, които ще се борят за народната любов? А да изриташ всички десни и мислещи се за такива от терена преди да е почнал мача? А за по-добър начин да наредиш състава на следващия парламент преди хората даже да са отишли до урните някой да се сеща? Ужасяващо перфектен замисъл бих казал. Наистина.

Ако такава схема бъде реализирана, а повярвайте ми нищо не и пречи на тройната коалиция, която ще си остане тройкаджийка до край, да сътвори подобен водевил, демокрацията наистина ще бъде поставена под сериозна опасност и заплаха, и бутафорния й роден имидж хептен ще лъсне, ама не откъм където трябва. Аргументацията на подобни мерки ще бъде бурна, напоителна и псевдо-рационална, но на фона на кресливата репутация, която поддържа голяма част от опозицията ще звучи смислено за българите. Предполагам, че коронния момент ще бъде, че чрез подобна мярка ще се спре дефрагментацията на политическата система и ще се намали боря на партиите фантоми. Тутакси можем да се сетим кои ще се изявят като апологети на тази теза. Всичките послушни – лози, - исти и другари.

Затова ви призовавам да внимаваме за сигнали в тази насока, защото иначе ще ни ограничат и без това символичното избирателно право и тогава наистина няма да има смисъл от изборите, защото ще влезем в сценария на анархистите, според които ако изборите променяха нещо, отдавна щяха да са ги забранили!