Любомир Стефанов

Задава се поредната дата в националния календар, която би трябвало да ни наведе към по-сложни умотворения, сиреч собствени мисли. Трудно ни е да решим все още дали да празнуваме обесването на един от най-великите българи - Апостола Васил Левски, или да се отдадем на смирен размисъл и почит на паметта и делото му. Очевидно е според мен, че е редно да се струва панахида и да се запитаме за пореден път този човек какво го е глождело та е зарязал всичко и е тръгнал по смутните и безкрайни друмища да пали искарата на свободата в робските души и умове.
И днес не ни е лесно. Чакаме май втория Левски, защото безпросветно сме затънали в собствените си страхове, пороци и мераци и не ни пука, ама хич за другите около нас. А Левски това искаше да промени - да станем заедно, да бъдем народ, а не племе, да си повярваме и да претворим желанията в реалност!
Съединението прави силата, но не на думи!

П.С.

за ченгеджийската шизофрения, която ни залива последните дни просто нямам какво да кажа, освен, че най-сетне публичната тайна, че мафията у нас си има държава стана явно достояние.

Кристалина Георгиева впечатляващо обра точките в изслушването за ресорен комисар по хуманитарната помощ и развитие в Европейския парламент. Всички евродепутати бяха доволни, предполагам, че и Борисов също. Въпреки че има повече от достатъчно поводи да се срамува. Няма да повдигам пак темата за Желева и нейното фиаско, което се превърна в национална трагедия с международен привкус. Всички сме наясно, че премиера ще си припише скоро точки и за успешното кацане на Луната преди 40 години, само чака да дойде подходящия от гледна точка на рейтинга му момент. Мисълта ми е обаче за това, което остава публична тайна две седмици след неуспеха на Желева и шест месеца от старта на мандата на новия кабинет - щом външния (бивш) ни министър чини толкова, а трябва да е лице на държавата паралелно с премиер и президент, какво остава за останалите от командата на министър председателя???

Oтново дойде светла дата. Десети ноември е! Празнувайте демократи! Ликувай Българийо! Пейте гробокопачи на комунизъма и борци за човешки права! Танцувайте деца на демокрацията и ерата на Интернет! И вземете да изтрезнеете най-сетне…
За двадесети път чувам едни и същи хора да ми разказват едни и същи спомени за събития, които така и не са разбрали по съществото им или не искат да си признаят, че не разбират. Всички ми дават отговори какво се е случило според тях, но малцина са готови да си признаят наистина какво стана преди 20 години. Защото им е тъжно и болно и срамно.
Но от оплакване смисъл няма. Трябва да се разберем какво ни се е случило, за да продължим напред. Защото и до сега някои роптаят, други псуват открито, а трети празнуват…в чужбина. Само истината за 10-ти може да ни спаси. И за 9-ти и за 3-ти и за още куп дати, които ни разделят. Продължавам да се чудя на гражданите в тази държава, защо се делят постоянно, а се оплакват, че искат да бъдат единни и колко хубаво би било да плеснат с ръце и да се прегърнат. Ами нека просто да го направим!
Няма нужда всички да сме демократи, либерали, консерватори, социалисти, земеделци или пък комунисти. Място има за всички под слънцето! Уважение му е майката! И зачитане на ближния и неговото право да диша! А пък ако вземем да наредим собствените си дела вместо тези на комшията или министъра грешка няма да имаме.
И така. За мен 10-ти се превърна в дата между 9-ти и 11-ти в календара за месец ноември. Спомените нито ме топлят, нито ми дават кураж занапред. Само ми навяват носталгия, но и тя, знам, е леко фалшива. Като всичко, което ни причиниха някои отговорни другари преди 20 г. Затова, понеже си нямаме Солидарност, а само Екогласност; липсва ни Солженицин, но си имахме Радой Ралин и Стефан Цанев; не сме случили на лидер като Рейгън, а получихме Жельо Желев и Ахмед Доган, смятам, че не трябва толкова да тъгуваме по онова време. Нека се концентрираме върху това да гледаме заедно в една посока занапред е моето предложение.