Любомир Стефанов

Конституционният съд обяви за нередовни изборите в 23 секции в Турция, като заличи подадените там общо 18,358 гласа. По този начин, конституционните съдии безпрецедентно обявиха за незаконно избрани трима народни представители - Мариана Даракчиева от “Синята коалиция”, Рушен Риза (ДПС) и Атанас Семов (РЗС). КС прехвърли на ЦИК отговорността да сметне новото разпределение на мандатите между парламентарно представените политически партии. Шок и ужас!
Съдебната власт се намеси в услуга на политическата. Това е единственият извод, който така форматираното решение на КС демонстрира. А защо мисля така ще отговоря с въпроси-питанки, на които бих предпочел КС да даде отговор, както подобава на върховен пазител на законността и духа на Конституцията.
Защо само в 23 секции се касира вота, след като са констатирани нарушения в 116 от общо 123 секционни избирателни протокола? Защо говорим за тайна на вота като аргумент за цялостно касиране на вота, след като е ясно, че от почти 90,000 гласа подадени в Турция, 99 % за са ДПС? И накрая, защо КС тълкува повода, а не реалната причина за избирателните нарушения – морално и технически деградиралия български избирателен закон?
Угодното Соломоновско решение на КС няма да наруши статуквото, нито ще разбуни прекалено духовете на родните политици, защото всички знаят как функционира системата – днес аз на теб, утре, ти на мен! Но ако ДПС успее да аргументира законово издържан иск в Страсбург, всичко ще се промени. Да, не могат да ни наложат повече предпазни клаузи, но могат да ни обвинят в нарушаване на изконни човешки права. На България и без това и се носи славата, доказано, на страна със съмнително отношение към малцинствата и човешките права, а колко повода, смятате, че ще трябват на ЕК, за да наложи някакъв вид суспендиране на членството ни в ЕС?
А да попитам не се ли чувства всеки един от нас, които сме гласували на изборите през юли засегнат или поне потенциално застрашен, че утре неговия вот може да отиде „на кино” заради нечия частно-политическа угода? Или че може да се окаже симпатизант на неподходящата политическа формация, от гледна точка на новото мнозинство? А когато на всички спре да ни пука нали знаете какво следва …

Кристалина Георгиева впечатляващо обра точките в изслушването за ресорен комисар по хуманитарната помощ и развитие в Европейския парламент. Всички евродепутати бяха доволни, предполагам, че и Борисов също. Въпреки че има повече от достатъчно поводи да се срамува. Няма да повдигам пак темата за Желева и нейното фиаско, което се превърна в национална трагедия с международен привкус. Всички сме наясно, че премиера ще си припише скоро точки и за успешното кацане на Луната преди 40 години, само чака да дойде подходящия от гледна точка на рейтинга му момент. Мисълта ми е обаче за това, което остава публична тайна две седмици след неуспеха на Желева и шест месеца от старта на мандата на новия кабинет - щом външния (бивш) ни министър чини толкова, а трябва да е лице на държавата паралелно с премиер и президент, какво остава за останалите от командата на министър председателя???

Желева сдаде постовете, Борисов раздаде наново картите, а Първанов начерта нови хоризонти пред изтерзаната ни мамковина! Така хем Еврокомисията доволна от Кристалина Георгиева, хем Борисов херой народен за пореден път излезе, хем бащицата на нацията загрижен се оказа за благото наше! Да живей!
И тук няма дали-или. Всички събития са чинно подредени в логична и самообясняваща се поредица – аз спасявам теб-ти мен! Проблемът е, че пак никой не е виновен. Освен Яне, Санданския подреден и справедлив законотворец и изпадналата в ступор партия-майка БСП. Но то на умрял кон нож да вадиш не върви! Освен в очите на Борисов и сие може би. Защото вече 6 месеца мачка ошашавения Сергей, но вместо да измеси нещо ядливо и читаво, все така клисава мацаница продължава да ни сервира! А некадърността продължава да се носи волно и на високо из коридорите на властта и политиката в България.
Само че така не може уважаеми гербери и цветенца всякакви! Безадресното хвърляне на вина за несвършена работа е ужасно коварен капан, в който и Сергей и Иван Костов, и дори сам Величеството е попадал. А Борисов уж нямаше да повтаря грешките на своите първоучители. Затова препоръчвам метода на Тато – баланс между клановите структури, чрез недомлъвки и псевдо-армагани и обещания. А че Борисов е ревностен последовател на Тато веке май никой не се съмнява – същински, като истински. Но народа това иска и това получава. После само моля да не търсим пак виновни някъде другаде!!!